Живота е толкова кратък, че нямаме излишно време за разсъждения кое е правилно и кое не. Всеки ден се съжалявам и си казва "Защо Господи всичко това се случва точно на мин"?
На пръв поглед всичко изглежда ОК. Живот като песен. Никога не показвам пред хората своите вътрешни състояния, своите проблеми и страхове. Но както казва българския народ "Червена ябълка, но червива".
И всичко това произтича, от факта, че се опитвам да огодя на всички около мен. Та това се оказва невъзможно........
Да, невъзможно е..............
Чувствам се притисната и малко манипулирана!
И кое в крайна сметка е важно? Какво ние самите ли искаме, или какво искат хората около нас?
Как мога да оправдая очакванията на най-близките ми хора? Какво трябва да направя, за да не разочаровам никои? Пред кого за Бога трябва да се доказвам?
Толкова много въпроси остават без отговор, а съм сигурна, че много хора си ги задават.
Заслужава ли си да подържаме връзка с човек, който ни държи в златна клетка, и който очаква да живеем по неговите правила и неговия живот?.................